хиромант

Речник на българския език

хирома̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хирома̀нти, м. Човек, който се занимава с хиромантия.

Грешни изписвания (3)

  • херомант
  • херумант
  • хирумант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ро-мант
непълен член хи-ро-ман-та
пълен член хи-ро-ман-тът
мн.ч. хи-ро-ман-ти
членувано хи-ро-ман-ти-те
бройна форма хи-ро-ман-та
звателна форма