хипохондрик

Речник на българския език

хипохондрѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мед. Човек, който страда от прекалена ирационална загриженост за собственото здраве. Хипохондрикът преувеличава всеки симптом, без значение колко незначителен е той, и го отдава на наличието на някаква въображаема болест.

Грешни изписвания (7)

  • хепохондрик
  • хепохундрик
  • хепухондрик
  • хепухундрик
  • хипохундрик
  • хипухондрик
  • хипухундрик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-по-хон-д-рик
непълен член хи-по-хон-д-ри-ка
пълен член хи-по-хон-д-ри-кът
мн.ч. хи-по-хон-д-ри-ци
членувано хи-по-хон-д-ри-ци-те
бройна форма хи-по-хон-д-ри-ци
звателна форма хи-по-хон-д-ри-ко