хипофиза

Речник на българския език

хипофѝза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Ендокринна жлеза, разположена в хипофизната ямка на sella turcica. Има овална форма и малки размери. Прикрепена е към хипоталамуса чрез инфундибулум. Състои се от аденохипофиза и неврохипофиза.

Грешни изписвания (7)

  • хепофиза
  • хепофизъ
  • хепуфиза
  • хепуфизъ
  • хипофизъ
  • хипуфиза
  • хипуфизъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-по-фи-за
членувано хи-по-фи-за-та
мн.ч. хи-по-фи-зи
членувано хи-по-фи-зи-те
звателна форма