хипопотам

Речник на българския език

хипопота̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хипопота̀ми, (два) хипопота̀ма, м. Огромен южноафрикански бозайник с голяма глава и дебела кожа, който обитава гори и езера; речен кон.

Грешни изписвания (7)

  • хепопотам
  • хепопутам
  • хепупотам
  • хепупутам
  • хипопутам
  • хипупотам
  • хипупутам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-по-по-там
непълен член хи-по-по-та-ма
пълен член хи-по-по-та-мът
мн.ч. хи-по-по-та-ми
членувано хи-по-по-та-ми-те
бройна форма хи-по-по-та-ма
звателна форма