хипар

Речник на българския език

хипар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пар
непълен член хи-па-ря
пълен член хи-па-рят
мн.ч. хи-па-ри
членувано хи-па-ри-те
бройна форма хи-па-ри
звателна форма хи-па-рю