хѝмия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Наука, която се занимава със свойствата на различните вещества, с техния състав и със съединяването помежду им.
2. Разг. Пренебр. Това, което не е естествено, от природата, а получено по химичен път (обикн. за продукти).
1. Спец. Наука, която се занимава със свойствата на различните вещества, с техния състав и със съединяването помежду им.
2. Разг. Пренебр. Това, което не е естествено, от природата, а получено по химичен път (обикн. за продукти).
Грешни изписвания (5)
- химеа
- химеъ
- химея
- химиа
- химиъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хи-мия | |
|---|---|---|
| членувано | хи-ми-я-та | |
| мн.ч. | хи-мии | |
| членувано | хи-ми-и-те | |
| звателна форма | — | |