хилядолетие

Речник на българския език

хилядолѐтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. хилядолѐтия, ср. Период от хиляда години.
прил. хилядолѐтен, хилядолѐтна, хилядолѐтно, мн. хилядолѐтни.

Грешни изписвания (7)

  • хелъдолетие
  • хелъдулетие
  • хелядолетие
  • хелядулетие
  • хилъдолетие
  • хилъдулетие
  • хилядулетие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ля-до-ле-тие
членувано хи-ля-до-ле-ти-е-то
мн.ч. хи-ля-до-ле-тия
членувано хи-ля-до-ле-ти-я-та