хибернатор

Речник на българския език

хибернатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-бер-на-тор
непълен член хи-бер-на-то-ра
пълен член хи-бер-на-то-рът
мн.ч. хи-бер-на-то-ри
членувано хи-бер-на-то-ри-те
бройна форма хи-бер-на-то-ра
звателна форма