хиацинт

Речник на българския език

хиацинт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-а-цинт
непълен член хи-а-цин-та
пълен член хи-а-цин-тът
мн.ч. хи-а-цин-ти
членувано хи-а-цин-ти-те
бройна форма хи-а-цин-та
звателна форма