хиатус

Речник на българския език

хиа̀тус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Отвор, отвърстие.

Грешни изписвания (3)

  • хеатос
  • хеатус
  • хиатос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-а-тус
непълен член хи-а-ту-са
пълен член хи-а-ту-сът
мн.ч. хи-а-ту-си
членувано хи-а-ту-си-те
бройна форма хи-а-ту-са
звателна форма