херцог

Речник на българския език

херцо̀г съществително име, мъжки род (тип 15b) редактиране

Значение

мн. херцо̀зи, м. Наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи.
прил. херцо̀гски, херцо̀гска, херцо̀гско, мн. херцо̀гски.

Грешни изписвания (2)

  • херцок
  • хирцок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хер-цог
непълен член хер-цо-га
пълен член хер-цо-гът
мн.ч. хер-цо-зи
членувано хер-цо-зи-те
бройна форма хер-цо-зи
звателна форма хер-цо-же