хероин

Речник на българския език

хероѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Наркотик във вид на бял прах, получаван от маково семе.
прил. хероѝнов, хероѝнова, хероѝново, мн. хероѝнови. Хероиново отравяне.

Грешни изписвания (3)

  • херуин
  • хироин
  • хируин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-ро-ин
непълен член хе-ро-и-на
пълен член хе-ро-и-нът
мн.ч. хе-ро-и-ни
членувано хе-ро-и-ни-те
бройна форма хе-ро-и-на
звателна форма