херния

Речник на българския език

хѐрния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. хѐрнии, ж. Спукване или разкъсване на ципата, която поддържа някои органи в човешкото или животинското тяло; изсипване.

Грешни изписвания (5)

  • хернеа
  • хернеъ
  • хернея
  • херниа
  • херниъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хер-ния
членувано хер-ни-я-та
мн.ч. хер-нии
членувано хер-ни-и-те
звателна форма