херменевтика

Речник на българския език

херменѐвтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Учение и метод за тълкуване на стари текстове, а в най-широк смисъл и на света, разглеждан като знак за извънсетивното.

Грешни изписвания (31)

  • херменефтика
  • херменевтека
  • херменевтекъ
  • херменевтикъ
  • херменефтека
  • херменефтекъ
  • херменефтикъ
  • херминевтека
  • херминевтекъ
  • херминевтика
  • херминевтикъ
  • херминефтека
  • херминефтекъ
  • херминефтика
  • херминефтикъ
  • хирменевтека
  • хирменевтекъ
  • хирменевтика
  • хирменевтикъ
  • хирменефтека
  • хирменефтекъ
  • хирменефтика
  • хирменефтикъ
  • хирминевтека
  • хирминевтекъ
  • хирминевтика
  • хирминевтикъ
  • хирминефтека
  • хирминефтекъ
  • хирминефтика
  • хирминефтикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хер-ме-нев-ти-ка
членувано хер-ме-нев-ти-ка-та
мн.ч. хер-ме-нев-ти-ки
членувано хер-ме-нев-ти-ки-те
звателна форма