хермелин

Речник на българския език

хермелѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хермелѝни, (два) хермелѝна, м. Дребен бозайник от рода на бялката с ценна бяла кожа, както и самата кожа.
прил. хермелѝнов, хермелѝнова, хермелѝново, мн. хермелѝнови. Хермелинова наметка.

Грешни изписвания (3)

  • хермилин
  • хирмелин
  • хирмилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хер-ме-лин
непълен член хер-ме-ли-на
пълен член хер-ме-ли-нът
мн.ч. хер-ме-ли-ни
членувано хер-ме-ли-ни-те
бройна форма хер-ме-ли-на
звателна форма