хералдика

Речник на българския език

хера̀лдика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове.
2. Наука, която изучава гербовата символика и описва гербовете, както и съвкупността от всички гербове.
прил. хералдѝчески, хералдѝческа, хералдѝческо, мн. хералдѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • хералдека
  • хералдекъ
  • хералдикъ
  • хиралдека
  • хиралдекъ
  • хиралдика
  • хиралдикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-рал-ди-ка
членувано хе-рал-ди-ка-та
мн.ч. хе-рал-ди-ки
членувано хе-рал-ди-ки-те
звателна форма