хепиенд

Речник на българския език

хепиѐнд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Щастлив край, изход.

Грешни изписвания (4)

  • хепеент
  • хепиент
  • хипеент
  • хипиент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-пи-енд
непълен член хе-пи-ен-да
пълен член хе-пи-ен-дът
мн.ч. хе-пи-ен-ди
членувано хе-пи-ен-ди-те
бройна форма хе-пи-ен-да
звателна форма