хелиоцентризъм

Речник на българския език

хелиоцентризъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-ли-о-цен-т-ри-зъм
непълен член хе-ли-о-цен-т-риз-ма
пълен член хе-ли-о-цен-т-риз-мът
мн.ч. хе-ли-о-цен-т-риз-ми
членувано хе-ли-о-цен-т-риз-ми-те
бройна форма хе-ли-о-цен-т-ри-зъ-ма
звателна форма