хеликоптер

Речник на българския език

хелико̀птер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хелико̀птери, (два) хелико̀птера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му част; вертолет.

Грешни изписвания (7)

  • хелекоптер
  • хелекоптир
  • хеликоптир
  • хилекоптер
  • хилекоптир
  • хиликоптер
  • хиликоптир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-ли-коп-тер
непълен член хе-ли-коп-те-ра
пълен член хе-ли-коп-те-рът
мн.ч. хе-ли-коп-те-ри
членувано хе-ли-коп-те-ри-те
бройна форма хе-ли-коп-те-ра
звателна форма