хегемон

Речник на българския език

хегемо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хегемо̀ни, м. Основна управляваща, ръководеща сила; този, който установява хегемония.

Грешни изписвания (3)

  • хегимон
  • хигемон
  • хигимон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-ге-мон
непълен член хе-ге-мо-на
пълен член хе-ге-мо-нът
мн.ч. хе-ге-мо-ни
членувано хе-ге-мо-ни-те
бройна форма хе-ге-мо-на
звателна форма