хвърчило

Речник на българския език

хвърчѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. хвърчила̀, ср. Детска играчка — летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята.

Грешни изписвания (7)

  • фарчило
  • фарчилу
  • фърчило
  • фърчилу
  • хварчило
  • хварчилу
  • хвърчилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хвър-чи-ло
членувано хвър-чи-ло-то
мн.ч. хвър-чи-ла
членувано хвър-чи-ла-та