харпун

Речник на българския език

харпу̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. харпу̀ни, (два) харпу̀на, м. Копие на дълга връв, което се изстрелва при лов на едри риби.

Грешни изписвания (1)

  • хърпун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-пун
непълен член хар-пу-на
пълен член хар-пу-нът
мн.ч. хар-пу-ни
членувано хар-пу-ни-те
бройна форма хар-пу-на
звателна форма