хармоника

Речник на българския език

1. хармо̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хармо̀ники, ж. Музикален инструмент с прикачена на мях клавиатура, подобен на акордеон.

Грешни изписвания (7)

  • хармонека
  • хармонекъ
  • хармоникъ
  • хърмонека
  • хърмонекъ
  • хърмоника
  • хърмоникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-мо-ни-ка
членувано хар-мо-ни-ка-та
мн.ч. хар-мо-ни-ки
членувано хар-мо-ни-ки-те
звателна форма

2. хармоника — ед. ч. непълен член

хармоника е производна форма на хармоник (ед. ч. непълен член).

3. хармоника — бройна форма

хармоника е производна форма на хармоник (бройна форма).