хардуер

Речник на българския език

ха̀рдуер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Материалната част, апаратурата на компютър.

Грешни изписвания (3)

  • хардоер
  • хардоир
  • хардуир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-ду-ер
непълен член хар-ду-е-ра
пълен член хар-ду-е-рът
мн.ч. хар-ду-е-ри
членувано хар-ду-е-ри-те
бройна форма хар-ду-е-ра
звателна форма