хард

Речник на българския език

хард — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

неизм. Като прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров.

Грешни изписвания (1)

  • харт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хард
непълен член хар-да
пълен член хар-дът
мн.ч. хар-до-ве
членувано хар-до-ве-те
бройна форма хар-да
звателна форма —

Връзки