хап

Речник на българския език

хап — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ха̀път, ха̀па, мн. ха̀пове, (два) ха̀па, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на ден.
• Горчивият хап. — Неприятност, която трябва да се преживее.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хап
непълен член ха-па
пълен член ха-път
мн.ч. ха-по-ве
членувано ха-по-ве-те
бройна форма ха-па
звателна форма —

Връзки