1.
хан
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух.
прил. ха̀нски, ха̀нска, ха̀нско, мн. ха̀нски. Хански кон.
ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, (два) ха̀на, м.
1. Остар. Подобно на хотел градско заведение в миналото.
2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница.
същ. умал. ха̀нче, мн. ха̀нчета, ср. Еленското ханче.
прил. ха̀нски, ха̀нска, ха̀нско, мн. ха̀нски. Хански кон.
ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, (два) ха̀на, м.
1. Остар. Подобно на хотел градско заведение в миналото.
2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница.
същ. умал. ха̀нче, мн. ха̀нчета, ср. Еленското ханче.