хаирлия

Речник на българския език

хаирлѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

който е на добро; благополучен

Грешни изписвания (4)

  • хаирлиъ
  • хаерлия
  • хъерлия
  • хъирлия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ир-лия
членувано ха-ир-ли-я-та
мн.ч. ха-ир-лии
членувано ха-ир-ли-и-те
звателна форма