хабитус

Речник на българския език

ха̀битус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Телосложение на човека — съвкупност от външни признаци (ръст, телесна маса, развитие на скелета и мускулатурата, цвят на кожата и др. ), които предразполагат към развитието на определени заболявания.

Грешни изписвания (3)

  • хабетос
  • хабетус
  • хабитос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-би-тус
непълен член ха-би-ту-са
пълен член ха-би-ту-сът
мн.ч. ха-би-ту-си
членувано ха-би-ту-си-те
бройна форма ха-би-ту-са
звателна форма