хабитат

Речник на българския език

хабитат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Ареалът, обитаван от определен вид. Това е естествената околна среда, в която един организъм живее, или това е физичната околна среда, която заобикаля популация на даден вид.

В екологията има по-широко значение. Там се разбира съвкупността от множество видове, живеещи заедно при определени условия на околната среда. В този смисъл, в екологията се употребява понятието биотоп.
вж. биотоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-би-тат
непълен член ха-би-та-та
пълен член ха-би-та-тът
мн.ч. ха-би-та-ти
членувано ха-би-та-ти-те
бройна форма ха-би-та-та
звателна форма