фурнир

Речник на българския език

фурнѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Материал от тънки дървени листове за облицовка на мебелни талашитови плоскости.

Грешни изписвания (1)

  • форнир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фур-нир
непълен член фур-ни-ра
пълен член фур-ни-рът
мн.ч. фур-ни-ри
членувано фур-ни-ри-те
бройна форма фур-ни-ра
звателна форма