фурнаджия

Речник на българския език

фу̀рнаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. фу̀рнаджии, м. Човек, който обслужва фурна; пекар.
прил. фу̀рнаджийски, фурнаджѝйска, фурнаджѝйско, мн. фурнаджѝйски.
Фурнаджийска лопата.Разг. Пренебр. Човек, който мени мнението си според обстоятелствата; нагаждач.

Грешни изписвания (11)

  • фурнаджеа
  • фурнаджеъ
  • фурнаджея
  • фурнаджиа
  • фурнаджиъ
  • фурнъджеа
  • фурнъджеъ
  • фурнъджея
  • фурнъджиа
  • фурнъджиъ
  • фурнъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фур-на-джия
непълен член фур-на-джи-я-та
пълен член фур-на-джи-я-та
мн.ч. фур-на-джии
членувано фур-на-джи-и-те
бройна форма фур-на-джии
звателна форма фур-на-джи-йо