фурна

Речник на българския език

фу̀рна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фу̀рни, ж.
1. Зидана или електрическа пещ за печене на хляб и др. тестени произведения, на ястия и др. Риба на фурна.
2. Остар. Количеството хляб, изпечен еднократно в пещ.
3. Сграда, в която се пече хляб и др.; пекарня.

Грешни изписвания (1)

  • фурнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фур-на
членувано фур-на-та
мн.ч. фур-ни
членувано фур-ни-те
звателна форма