фурма

Речник на българския език

фурма̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фурмѝ, ж. Плод на финикова палма — продълговат, с обла дълга костилка и с много сладък вкус.

Грешни изписвания (3)

  • форма
  • формъ
  • фурмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фур-ма
членувано фур-ма-та
мн.ч. фур-ми
членувано фур-ми-те
звателна форма —

Връзки