фураж

Речник на българския език

фура̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Храна за добитък.
прил. фура̀жен, фура̀жна, фура̀жно, мн. фура̀жни. Фуражно зърно.

Грешни изписвания (2)

  • фораш
  • фураш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-раж
непълен член фу-ра-жа
пълен член фу-ра-жът
мн.ч. фу-ра-жи
членувано фу-ра-жи-те
бройна форма фу-ра-жа
звателна форма