фронтовак

Речник на българския език

фронтова̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. фронтова̀ци, м. Разг. Участник във военни сражения на фронта. Стари фронтоваци.

Грешни изписвания (3)

  • фронтувак
  • фрунтовак
  • фрунтувак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрон-то-вак
непълен член фрон-то-ва-ка
пълен член фрон-то-ва-кът
мн.ч. фрон-то-ва-ци
членувано фрон-то-ва-ци-те
бройна форма фрон-то-ва-ци
звателна форма фрон-то-ва-ко