фронтмен

Речник на българския език

фронтмен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрон-т-мен
непълен член фрон-т-ме-на
пълен член фрон-т-ме-нът
мн.ч. фрон-т-ме-ни
членувано фрон-т-ме-ни-те
бройна форма фрон-т-ме-на
звателна форма