фризьор

Речник на българския език

фризьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фризьо̀ри, м. Човек, който по професия фризира.
прил. фризьо̀рски, фризьо̀рска, фризьо̀рско, мн. фризьо̀рски. Фризьорски ножици.
същ. фризьо̀рство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • фрезьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фри-зьор
непълен член фри-зьо-ра
пълен член фри-зьо-рът
мн.ч. фри-зьо-ри
членувано фри-зьо-ри-те
бройна форма фри-зьо-ра
звателна форма