фриз

Речник на българския език

фриз — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фрѝзът, фрѝза, мн. фрѝзове и фрѝзи, (два) фрѝза, м. Спец. Релефна или рисувана лента с фигури по края на стена, под, мебел и др. под.

Грешни изписвания (1)

  • фрис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фриз
непълен член фри-за
пълен член фри-зът
мн.ч. фри-зо-ве
членувано фри-зо-ве-те
бройна форма фри-за
звателна форма —

Връзки