франкофония

Речник на българския език

франкофония съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • франкофониъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фран-ко-фо-ния
членувано фран-ко-фо-ни-я-та
мн.ч. фран-ко-фо-нии
членувано фран-ко-фо-ни-и-те
звателна форма