франк

Речник на българския език

франк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. франк
непълен член фран-ка
пълен член фран-кът
мн.ч. фран-ко-ве
членувано фран-ко-ве-те
бройна форма фран-ка
звателна форма