фосфор

Речник на българския език

фо̀сфор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Химически елемент — силноотровно и леснозапалимо светещо вещество.
прил. фо̀сфорен, фо̀сфорна, фо̀сфорно, мн. фо̀сфорни. Фосфорни съединения. Фосфорни отблясъци.

Грешни изписвания (3)

  • фосвор
  • фосвур
  • фосфур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фос-фор
непълен член фос-фо-ра
пълен член фос-фо-рът
мн.ч. фос-фо-ри
членувано фос-фо-ри-те
бройна форма фос-фо-ра
звателна форма