форца

Речник на българския език

фо̀рца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • форцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-ца
членувано фор-ца-та
мн.ч. фор-ци
членувано фор-ци-те
звателна форма