формуляр

Речник на българския език

формуля̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. формуля̀ри, (два) формуля̀ра, м. Стандартен документ, бланка за попълване. Попълвам формуляра.

Грешни изписвания (3)

  • формоляр
  • фурмоляр
  • фурмуляр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-му-ляр
непълен член фор-му-ля-ра
пълен член фор-му-ля-рът
мн.ч. фор-му-ля-ри
членувано фор-му-ля-ри-те
бройна форма фор-му-ля-ра
звателна форма