формалин

Речник на българския език

формалѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Силно дезинфекциращо средство, използвано в морга, при съхраняване на части от тяло или на цяло тяло на животно в стъкленици и др.

Грешни изписвания (3)

  • формълин
  • фурмалин
  • фурмълин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-ма-лин
непълен член фор-ма-ли-на
пълен член фор-ма-ли-нът
мн.ч. фор-ма-ли-ни
членувано фор-ма-ли-ни-те
бройна форма фор-ма-ли-на
звателна форма