фонокарта

Речник на българския език

фонокарта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фо-но-кар-та
членувано фо-но-кар-та-та
мн.ч. фо-но-кар-ти
членувано фо-но-кар-ти-те
звателна форма