фонограф

Речник на българския език

фоногра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.

Грешни изписвания (3)

  • фонуграф
  • фунограф
  • фунуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фо-ног-раф
непълен член фо-ног-ра-фа
пълен член фо-ног-ра-фът
мн.ч. фо-ног-ра-фи
членувано фо-ног-ра-фи-те
бройна форма фо-ног-ра-фа
звателна форма