фонема

Речник на българския език

фонѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • фонемъ
  • фунема
  • фунемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фо-не-ма
членувано фо-не-ма-та
мн.ч. фо-не-ми
членувано фо-не-ми-те
звателна форма