фон

фо̀нът, фо̀на, мн. фо̀нове, (два) фо̀на, м.
1. Основен цвят, тон, върху който е направена рисунка. Блестящ фон.
2. Заден план на картина или на нещо друго, върху който изпъкват основните образи, фигури. Любов на фона на развълнувано море.
3. Прен. Среда, обкръжение, обстоятелства, при които се осъществява нещо. На фона на тази трагедия всички проблеми са дребни.