фокстрот

Речник на българския език

фо̀кстрот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бърз танц по двойки, изпълняван със ситни, плъзгащи се стъпки, придружени с движения в кръста. Танцувам фокстрот.

Грешни изписвания (1)

  • фокструт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фок-с-т-рот
непълен член фок-с-т-ро-та
пълен член фок-с-т-ро-тът
мн.ч. фок-с-т-ро-ти
членувано фок-с-т-ро-ти-те
бройна форма фок-с-т-ро-та
звателна форма